"Черни каси", тайни разходи и Сорос

След напрегната среща на парламента през октомври 2018 г. гръцкият външен министър Никос Коциас подаде оставка. Това се случи след като според източници от кабинета министърът на отбраната Панос Каменос обвини Коциас, че е получил 50 милиона евро от големия американски инвеститор Джордж Сорос, за да подкупи депутатите в Скопие да приемат Преспанското споразумение за разрешаване на "спора за името". Този спор между Гърция и Македония, която междувременно носи името Северна Македония, вече е преодолян. Най-трудният момент в плана за решение, изготвен до голяма степен от Коциас, бе одобрението на името с мнозинство от две трети на парламента в Скопие. В обширна статия по темата германското издание Франкфуртер Алгемайне Цайтунг посочва, че според твърденията на Каменос, Коциас е инвестирал 45 милиона евро от "поверителната каса" на външното министерство, за да осъществи своя план. В интервю пред гръцките медии  Коциас отрича твърденията: “Първо, Каменос казва, че Сорос ми е дал 50 милиона евро, за да подкупя депутати в Македония. Но Сорос има свои собствени институции в Скопие - защо да ми изпраща пари?" Изправен пред този аргумент, Каменос променя обвинението си. “Сега той твърди, че съм дал парите на Сорос, за да може той, чрез своите канали, да ги предаде на съответните депутати. Това също е глупост, казва Коциас и подчертава, че никога не се е срещал със Сорос.

Правни последици

Според Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, това не е достатъчен аргумент срещу твърденията на Каменос. Бившият министърна отбраната (той подаде оставка през януари в знак на протест срещу помирението със Северна Македония) не е обаче и особено надежден обвинител - той е човек, който би казал абсолютно всичко, стига да обслужва неговите интереси, посочва изданието.

Спорът за предполагаемата роля на Сорос при разрешаването на "спора за името" ще има правни последици, тъй като Коциас заведе дело срещу Каменос за обида, клевета, заплахи, подстрекаване към заплахи и разпространяване на неверни новини. Германското издание цитира Коциас, който твърди, че е бил изнудван, за да се оттегли от Преспанското споразумение. В своя защита той показва съобщения, получени на мобилния му телефон със заплашително съдържание: "оттегли се или ще те довърша." От своя страна Каменос казва, че може да докаже твърденията си в съда и в допълнение заявява, че парите от външното министерство са били тайно насочени към медиите в Скопие, за да наклонят везните към Преспанското споразумение.

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг се спира и върху страничния ефект от този спор: вниманието на обществеността в Гърция бе насочено към съществуването на т. нар. „черни каси” в министерствата. Освен гръцкото външно министерство, такива тайни фондове за "поверителни разходи" включват Министерството на отбраната, Министерството на Македония и Тракия в Солун, както и Министерството на вътрешните работи. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг посочва, че това е често срещана практика и в други държави. В статията четем, че такъв  "специален фонд за специални задачи" има и Германското външно министерство. От средствата в него могат да се възползват посланиците, като сумите се разпределят чрез комисията по бюджети и тяхното използване в някои случаи може да бъде преразгледано от Сметната палата. Средствата се дават лично на посланика, администрацията на посолството може да ги изплати в брой и при възможност не се оставят писмени документи. Посланикът запазва бележка за използването на средствата в сейф, която може да бъде поискана само от държавния секретар или от Сметната палата.

Чувствителна тема

Днес "черните каси" не се ползват с добра репутация, но бивш германски посланик решително защитава тяхното съществуване: "Външната политика трябва да може да извършва подобни „тихи проекти“. Това е пиперлива и чувствителна тема, но е важна и правилна. Особено при държави в криза и конфликтни райони с тези средства могат да се извършат много добри политически дела."

Франкфуртер Алгемайне Цайтунг дава и някои примери за използването на пари от черни каси: през 90-те години германското Министерството на външните работи систематично подкрепя опозицията срещу Слободан Милошевич в Югославия. Един от бившите пратеници на външното министерство (не дипломат, а член на друга организация) докладва за пътувания до Будапеща и Подгорица, където през 90-те години се извършват прехвърляния на пари към сръбски членове на опозицията и на младежкото движение "Отпор". "Нашата философия беше, че ако Милошевич получава пари от Русия и други източници, най-правилно ще бъде и ние да подкрепим силите, които се борят за демокрация", обяснява бившият германски посланик пред ФАЦ.

В статията на германското издание четем още, че днес голяма част от специалните фондове, които се появяват в бюджета на Министерството на външните работи в Атина, отиват в икуменическата патриаршия в Истанбул. Турция знае за това, но го толерира, защото силно "инвестира" в Гърция. В югоизточната част на Гърция, в гръцката част на Тракия, където живее мюсюлманското (предимно турско) малцинство, Анкара и Атина водят война за финансова позиция от десетилетия. "Генералното консулство на Турция в Комотини изразходва много пари, за да купи лоялността на имамите в региона, но нашето външно министерство се опитва да го спре чрез своите бюра по политическите въпроси в Ксанти и Комотини, това е неравностойна борба, защото турците имат много повече пари ”, според гръцкия източник, цитиран в изданието.

Пред ФАЦ Коциас не дава детайли относно използването на "черните каси", но обяснява, че парите се използват "за влияние в чужбина". Коциас посочва, че използването на специални фондове е обект на засилен контрол, особено във Външно министерство. По негово предложение бе гласуван закон, с който се изисква „поверителни разходи“ от над 25 000 евро да подлежат на парламентарен контрол.

Дали обвиненията на Каменос, че чрез "подкупите" се е стигнало до разрешаването на "спора за името", ще изчезнат? Коциас е уверен в своята победа. От Каменос зависи да докаже твърденията си в съда, завършва ФАЦ.

аг, фац, мм