Четири от най-нашумелите политически отвличания в Германия

Казусът Трин Ксюан Тан предизвика дипломатическа криза между Виетнам и Германия. Миналото лято 51-годишният бивш функционер от виетнамската Комунистическа партия беше отвлечен посред бял ден в Берлин, за да бъде прехвърлен във Виетнам. Ханой отрича някакво участие и твърди, че Тан се е завърнал доброволно в родината си. Там той ще отговаря пред съда, заедно с още 21 други обвиняеми, за лошо фирмено управление - Тан е бивш шеф на държавната нефтена компания PetroVietnam Construction. Обвинен е още, че е присвоил огромна сума пари, след което се е укрил в Германия, където е поискал политическо убежище.

Това не е единственият случай на отвличани в Германия хора с цел да бъдат изведени от страната. Особено в годините на Студената война това се е случвало на няколко пъти.

Джефри М. Карни

На 22 април 1991 година в Берлин е отвлечен 27-годишният гражданин на Федералната република Йенс Карни. На излизане от жилището си в Берлин-Фридрихсхайн той е похитен от шестима мъже, които го натикали насила в кола, с която отпрашили в неизвестна посока.

Тогава обаче федералното правителство не протестирало гръмко. Причинита: Йенс Карни в действителност се казвал Джефри М. Карни. Американският войник бил стациониран в Западен Берлин. Той служел в подслушвателна станция и бил вербуван от ЩАЗИ под псевдонима "Хлапето". След завръщането си в САЩ Карни заминал през 1985 г. за Мексико, където потърсил убежище в източногерманското посолство, откъдето по-късно бил прехвърлен конспиративно в ГДР. Там се установява в Източен Берлин под фалшиво име. И така до малко след падането на Берлинската стена.

Според юристи, отвличането на Карни е сериозно нарушение на международното право. Най-малкото защото пет седмици преди това е било изтекло окупационното право на САЩ, т.е. те вече не са имали никакви по-особени права в Германия. След 11 години затвор в родината си, през 2003 Карни е освободен и прави постъпки за връщане в Германия. Германските власти обаче отказват да признаят германското му гражданство. 

Исан Юн

И южнокорейският композитор Исан Юн е отвлечен от разделения навремето Берлин. В ранното утро на 17 юни 1967 година двама корейци му се обаждат по телефона с молба да се включи в организацията на музикално събитие. Непознатите отказват да го посетят в дома му в Шпандау и той приема предложението им да се срещнат в центъра на Берлин. Там Юн е похитен и по-късно прехвърлен тайно в Сеул - с активното съдействие на корейското посолство в Бон. След време също и съпругата му е подмамена да се яви в посолството в Бон, откъдето е прехвърлена - заедно с още 17 други южнокорейци - в Сеул. Всички те са обвинени в подготовката на държавен преврат и в шпионаж в полза на Северна Корея.

Съдът в Сеул дава на тогава 50-годишния композитор доживотна присъда. Малко по-късно присъдата е намалена на десет години затвор. След остри международни протести, в които участват такива имена от музикалния свят като Карлхайнц Щокхаузен и Херберт фон Караян, Исан Юн е освободен през 1969 година и се завръща във Федералната република. Две години по-късно той получава и германско гражданство.

Карл Вилхелм Фрике

Най-активни в Германия са ЩАЗИ и КГБ. Само до средата на 1960-те години двете тайни служби похищават 400 души от бившата ГДР - основно противници на комунистическия режим. 

Един от най-нашумелите случаи е с източногерманския журналист Карл Вилхелм Фрике, който през 1949 година успява да избяга във Федералната република, където пише критични материали за режима в ГДР. На 1 април 1955 година агенти на Щази го отвличат от берлинското му жилище, след той е упоен от жена, работеща за източногерманската комунистическа полиция. Фрике е изтезаван в затвора на Щази Хоеншьонхаузен, а после на закрит процес е осъден на четири години затвор. След като е пуснат на свобода той заминава първо за Хамбург, а след това се премества да живее в Кьолн, където ръководи отдела Изток-Запад на Дойчландфунк. През юни 2017 година журналистът става първият носител на учредената от Фондацията за преосмисляне на престъпленията на комунизма едноименна награда.

За разлика от жертвите, повечето извършители на политически отвличания се разминават със затвора. Само 13 бивши неофициални сътрудници на Щази и три лица за свръзка дотук са отговаряли пред съда за престъпленията си. Седем от тези дела са приключили с постановени условни присъди.