Чечения като ”руска Палестина”.

Атентатите срещу руски пътнически самолети, самоубийственото покушение в центъра на Москва и накрая взимането на заложници ученици в Северен Кавказ: в рамките на една седмица чеченският конфликт по жесток начин се завърна в съзнанието и във всекидневието на руснаците. Отново възниква въпросът, дали конфликтът в Чечения е още разрешим.

Някои западни коментатори отново ще излязат с обичайното си предложение за ”интернационализиране4 на конфликта, макар и това да е нереалистично. Подобен признак на слабост би се равнявал на фалит за руското ръководство. Против тази стъпка ще е широко разпространеният сред руските елити, споделян и от президента Путин, начин на мислене от позициите на велика сила. Този начин на мислене впрочем има немалко привърженици и сред руското население. Други наблюдатели ще поискат преговори с Аслан Масхадов, избран през 1997 год. под надзора на ОССЕ за чеченски президент. При това междувременно е напълно неясно, кои бунтовнически групировки все още представлява той. Ако отговорните за най-новите покушения терористи, противно на всичките му декларации, че не са, все пак му се окажат подчинени, то Масхадов би отпаднал като партньор за преговори. Ако обаче действително няма нищо общо с тези терористи, то тогава е под въпрос, дали преговорите с него изобщо биха предотвратили нови атентати и биха сложили край на партизанската война.

Вместо това е вероятно президентът на Русия Владимир Путин да продължава да залага на политика от позиците на силата и да издаде декрет за изостряне на мерките за сигурност. По принцип това би било правилно: полицейското преследване не териростите е неминуемо. С това обаче не бива нещата да приключват. Само по този начин не могат да бъдат отсечени социалните и психологическите корени на тероризма.

След годините на война повечето жители на Чечения живеят в мизерни временни жилища, със слаби изгледи за нормална работа. Корупцията, шуробаджанащината и злоупотребата с властта пречат на социалната ситуация да се подобри. Все по-често се съобщава за изчезването на средства, изпратени от Москва. Към всичко туй се прибавят бруталните действия на престъпни луски военнослужещи или на верни на Москва чеченски сили за сигурност. Улбийства и отвличания от "неизвестни маскирани мъже" успяха да създадат атмосфера на страха. Младите чеченци на по двайсет и няколко години след десет години война и беззакония не познават нищо друго. Уместно е опасението, че израства лишено от илюзии поколение, съзиращо изход вече само в терора и в самоубийствените атентати.

Ето защо президентът Путин трябва да се погрижи, проявилите престъпни наклонности руски органи на сигурността да бъдат наказвани с иначе винаги изискваната от самия него суровост. Престъпленията трябва да се съдят на открити и честни съдебни процеси, за да могат чеченците отново да придобият доверие в руската държава. Също така необходима е мащабната финансова помощ, която да не се отклонява от корумпирани чиновници, а по прозрачен начин допринася за истинското възстановяване на Чечения. Като се имат предвид високите цени на петрола Русия разполага с достатъчно пари, както проличава и от 28-процентовото увеличаване на военния бюджет за 2005 год.

Тези решения изискват обаче от руския президент сила, далновидност и бързи действия. В противен случай съществува опасността, конфликтът в Чечения да се превърне в руска Палестина. Тогава терористичните нападения биха могли да станат част от всекидневието. Както е в Израел