Чие е наследството на Хоенцолерните?
26 юли 2019
Само преди няколко седмици Георг Фридрих, принц на Прусия и праправнук на последния германски кайзер Вилхелм Втори, трябваше да преглътне поражение в съда: искането му да си възстанови замъка Райнфелс, бивша семейна собственост, бе отхвърлено в края на юни. Днес замъкът принадлежи на властите в град Санкт Гоар, във федералната провинция Райнланд-Пфалц. А този замък съвсем не единственият, който благородниците биха искали да си върнат.
Преговорите между Хоенцолерните, държавата и провинциите Берлин и Бранденбург започват през 2013-а и обхващат десетки хиляди произведения на изкуството, правото на обитаване на историческия дворец Цецилиенхоф в Потсдам, както и високите обезщетения за иззетата собственост след Втората световна война.
Крайна цел и на двете страни е постигането на обвързващо извънсъдебно споразумение. Но позициите им все още са твърде различни.
Ценности с историческа стойност
Списъкът с исканията на Георг Фридрих е дълъг и многообразен. Наред с другото, той иска да получи трайно правото да живее в двореца Цецилиенхоф, чийто собственик е държавна фондация, а сградата наскоро е възстановена из основи с пари на данъкоплатците. По данни на списание "Шпигел", за принца имало и алтернативи - дворецът Линдстед или вила Лигниц пак в района на Потсдам. Вилата в момента е в процес на реставрация, извършвана с осем милиона обществени средства.
Към това се добавя искането за връщане на десетки хиляди картини, графики, скулптури, порцелан, медали, мебели, книги и снимки - предмети с голяма ценност и с историческо значение, включително дрехи на кайзер Вилхелм Първи и креслото, в което е починал Фридрих Велики.
Повечето от изброените предмети са собственост на държавни фондации и са изложени в музеи, които би трябвало да затворят, ако исканията на Хоенцолерните бъдат удовлетворени. Потомците от своя страна заявяват чрез адвоката си, че тяхна водеща цел била музеите да запазят колекциите си и те да продължат да са достъпни за обществеността. Същевременно обаче били заинтересовани от откриването на държавен музей "Хоенцолерн", в който да бъдат изложени изискваните ценности.
Сложната правна страна на спора
Точно сто години след абдикацията на последния германски кайзер, който е от династията Хоенцолерн, би могло да се очаква, че въпросът за собствеността върху наследството би трябвало отдавна да е решен. При това коренът на днешния спор е точно във времето, в което настъпва краят на конституционната монархия и се слага началото на парламентарната демокрация в Германия.
След като собствеността на кайзер Вилхелм Втори е иззета през 1918-а от младата Ваймарска република, Прусия сключва споразумение с благородническия род, чиито наследници си връщат голяма част от замъците и множество земи. Сред тях е и дворецът Цецилиенхоф, в който принц Георг Фридрих би искал да живее.
През 1945-а, след края на Втората световна война, преобладаващата част от собствеността на Хоенцолерните се оказва в рамките на съветската окупационна зона на територията на впоследствие създадената ГДР. И имуществото им отново е иззето.
Ще се намери ли трайно решение?
Договорът за обединението на ФРГ и ГДР от 1990-а признава отнемането на имоти и жилища за противозаконно и по принцип Хоенцолерните би трябвало да получат както тях, така и обезщетения за имуществото. Само че - съгласно едно съдебно решение те са оказвали "значителна подкрепа" на нацисткия режим, а в този случай не им се полагат обезщетения. Историците на свой ред имат противоречиви становища по въпроса, респективно - той тепърва предстои да се изяснява.
Всички участници в спора - Хоенцолерните, министерството на културата и провинциите Берлин и Бранденбург, подчертават в тази връзка, че продължават да търсят компромисно и трайно решение. Преговорите продължават.