Чудесата на България - ничии

България разполага с третото по обем културно наследство в Европа. Приходът от културния туризъм е до 7 пъти по-голям в сравнение с прихода от слънце и море. Това показват изчисления на българското културно министерство. Затова и намерението на държавата е 30% от инвестициите в туризма да бъдат насочени към културния туризъм. А покрай него да се развиват и другите алтернативи - винен, еко, поклоннически, селски, СПА туризъм, както заяви наскоро и министърът на икономиката Трайчо Трайков. Очакваната възвращаемост от налагането на културния туризъм като национален прироритет е около 1 млрд. евро годишно.

Така поне е записано в плана за развитие на българския културен туризъм, приет в края на миналата година. Всичко това е черно на бяло. С едно изключение – никъде не пише кой е собственикът на българското нематериално наследство.

Кой ще пита чий е Царевец при Тодор Живков?

През периода 1969 - 1972г., със серия постановления, държавата прехвърля управлението на културните забележителности на общините, но без документи. След промените всеки вади документ за собственост. Единственият, който не го прави, е държавата.

"На практика гръбнакът на туризма в България плува в бульона на безстопанствеността", коментира Румен Драганов от Института за анализи и оценки в туризма. "Никъде не е записано, че туристическите атракци са публична, държавна или общинска собственост. Чудесата на България са ничии и това е най-големият препъни-камък пред развитието на туристическата индустрия в България."

И 10-те чудеса на България, избрани наскоро с електронно гласуване, са с проблеми в собствеността - или са без документи или има спорове за граници, или са с непълни папки.

Културният туризъм виси във въздуха

В момента има няколко източника на средства за туризма от бюджетите на различни министерства. Има пари и по европейски оперативни програми. Само по ОП „Регионално развитие” има схема за безвъзмездна помощ в размер на 82 млн. лева - за подкрепа на туристически и природни атракции, по данни на МРРБ.

Преди седмица финансовият министър Симеон Дянков обеща 10 млн. допълнително финансиране за чудесата на България. Включване в клипа, с който ще се рекламира страната на световните туристически борси, ще е приносът на министъра на икономиката Трайчо Трайков. А министърът на еврофондовете Томислав Дончев се ангажира с техническа помощ по пътя на проектите за кандидатстване за европейско финансиране. Всичко това засега е хиперреалност. Кметовете не могат да кандидатстват за пари нито от държавата, нито от еврофондовете без нотариални актове.

Ламбада с нотариални актове

"Предстои най-масовата и най-лудата ламбада за издаване на нотариални актове на български старини", прогнозират от Националния борд по туризъм. Според културното министерство до няколко месеца трябва да се уреди проблемът с актуването на най-важните туристически атракции. Но това няма да е лесно. Както призна и зам.-министърът на културата Тодор Чобанов издаването на документ на неголям паметник, разположен на равен терен, струва около 2000 - 3000 лв., а често има и спорове за имота.

По информация от министреството на културата в документацията не липсват и абсурди като: "на 500 м от старата круша е границата на обекта". Или друг абсурд: делбата на старинния храм „Света София” е довела до "кръстоска" на собственост - приземието е държавно, а самата постройка е общинска. До миналата година и хълмът Царевец се води горски фонд. И за класирания на второ място в топ 10 на чудесата на България Перперикон също се налага актуване по спешност.

Накратко: безстопанственият гръбнак на българския културен туризъм може да провали общата интегрирана политика в сферата на туризма, за която всички говорят.