Чудо, безумие или и двете?
Времето изтича, казват. До края на август Гърция трябва да изплати 3 милиарда евро към ЕЦБ, а през септември други 1,5 милиарда към МВФ. Затова и преговорите трябвало да приключат преди този срок. Това сме го чували доста често. И на кризисната среща на върха в края на юни ставаше дума за заеми, с които Гърция да погаси други заеми. Или с други думи, страната трябва да задлъжнее още повече, за да може да обслужва дълговете си. Рано или късно тази система ще доведе до колапс. А това означава, че кредиторите ще трябва да опростят част от гръцките дългове.
Непоносимо бреме
И след две спасителни програми Гърция има пасиви от над 300 милиарда евро. Според последните изчисления на Евростат, това съставлява 170 процента от БВП на страната. По този показател Атина е на първо място в тъжната класация на ЕС. Растящите дългове са съпроводени от стагнираща икономика. Едва през 2017 година гръцката икономика ще отбележи известен прираст. МВФ смята, че без по-нататъшно опрощаване на дълговете, страната ще бъде задушена. ЕС посочва обаче, че Гърция трябва да започне да плаща лихвите по заемите и главницата чак от 2023 година. Ясно е едно: бремето е огромно, при това в една страна, със застаряващо население, чиито най-умни глави я напускат.
Знамения и чудеса
Фактът, че изобщо се водят преговори, граничи с политическо чудо. Това важи най-напред за самата Гърция. Доскоро правителството на Ципрас безцеремонно отхвърляше всички предложения на кредиторите. На всичко отгоре организира референдум и призова гърците да кажат "не". Както и стана. Над 60 процента от участниците в референдума отхвърлиха предложенията на кредиторите. Втората част от политическото чудо се наблюдава в другите страни от еврозоната. Ципрас и неговите хора обявиха тези страни и най-вече Германия за изнудвачи. Подалият оставка финансов министър Варуфакис дори нарече ресорните си колеги терористи. Това са тези страни, които сега отново трябва да плащат и като по чудо очевидно са готови на това. Не е ясно дали всички парламенти ще участват в играта. Но фактът, че пословично критичният финландски парламент одобри започването на преговори, говори за удивителната щедрост на изнервените европейци.
Съсипано доверие
А те продължават да чакат важни ответни реакции от Атина. Би било голяма изненада, ако след всичките празни обещания и шикалкавене правителството на Ципрас този път подхване така необходимите структурни реформи насериозно. Но дори и в този случай проблемът с платежоспособността няма да бъде решен. Основната причина за провеждавено на сегашните преговори е фактът, че Атина няма друг избор. И европейските партньори взеха в крайна сметка политическо решение. Сметката им е проста. Те смятат, че е по-добре да направят още един опит за преговори с труден партньор, отколкото да рискуват евентуално разпадане на еврозоната с необозрими икономически и политически последици. Лошото е, че вече е загубено много доверие. Повечето европейски политици говорят за последен шанс. Но все някога и последният шанс може да се окаже наистина пропилян.