Чудо или илюзия? Какво се крие зад "разцвета" на Казахстан

Оставката на Нурсултан Назарбаев и създалата се след това ситуация в страната дават повод за различни политически прогнози. Защото парелелно с новия президент Касим-Жомарт Токаев ще работи и т. нар. Съвет за сигурност, чийто председател е същият Нурсултан Назарбаев. Възникват много въпроси. Какво ще стане с икономиката на страната? И какво се крие зад силния стопански ръст на Казахстан?

Икономическото наследство на Назарбаев

Новият президент Касим-Жомарт Токаев ще трябва да работи с преустроеното от неговия предшественик правителство. Според публикациите в казахстанските медии, икономиката на страната остава стабилна. Това потвърждава и статистиката. Вицепремиерът от предишното правителство Ерболат Досаев заяви в края на януари, че БВП на Казахстан е нараснал с 4,1 процента за 2018 година. Само за сравнение: БВП на Русия за същия период от време е съставлявал 2,3 процента. Да вземем и един друг показател - обемът на външната търговия. През февруари тогавашният първи зам. министър-председател Аскар Мамин съобщи, че външнотърговският оборот на Казахстан е нараснал с 19, 7 процента през 2018 година. А само износът - с 25,7 на сто. Значи ли това, че казахстанската икономика се развива успешно и нейният ръст се отразява положително на жизнения стандарт на населението? Възниква и друг въпрос. Защо тогава Нурсултан Назарбаев смени правителството преди сам да подаде оставка като президент, заявявайки, че членовете на правителството не могат да работят с хората?

Оставката на правителството или по-точно кадровите промени в него са повод за корекция на държавния бюджет, приет от предишното правителство. А корекцията се обяснява с необходимостта вторият тригодишен цикъл на националния фонд да бъде приведен отново в режим на разходите. Казахстанският икономист Пьотр Своик е убеден, че е бил нужен повод за рязко прекрояване на държавния бюджет в началото на новата финансова година. Икономистът припомня, че след световната икономическа криза през 2008 година световната икономика започна да се възставонява докъм 2013 година. Икономиките на много страни отбелязаха силен ръст. Казахстанската икономика също отбеляза значителен ръст. Износът на суровини растеше до 2013 година. Това даде повод на Нурсултан Назарбаев да обяви, че целите на стратегическата програма за развитие "Казахстан 2030" са предварително постигнати и започва нова дългосрочна стратегия за развитие - "Казахстан 2050". 

"Само че след Майдан, събитията в Източна Украйна, санкциите срещу Русия, руското контраембарго, падането на цената на суровия петрол и девалвацията на рублата, Назарбаев излезе с ново послание към народа и обяви нова програма за инфраструктурно развитие - "Нурли Жол"", казва Пьотр Своик. Програмата предвижда държавните средства, натрупани в Националния фонд, да се използват за подобряване на инфраструктурата, строежа на пътища, подобряване на кредитирането на дребния и среден бизнес и т. н. В продължение на три години Националният фонд продължи да финансира икономиката. "След украинските събития настъпи известно успокоение и цената на суровия петрол постепеннно достигна прилично ниво от 60-70 долара за барел. Всичко това доведе до известен икономически подем през 2015, 2016 и 2017 година", казва икономистът. Пьотр Своик обаче допълва, че след възхода през 2013 година, доходите на глава от населението намаляват.

Статистика и реалност

"Казахстан е в икономическа криза. Има и много свидетелства за това, че недоволството сред населението расте. Става дума за това как живеят хората. Протестите на недоволните многодетни майки и протестите по време на конгреса на управляващата партия отгаварят по-добре на този въпрос, отколкото статистиките", заяви за ДВ европейски експерт по въпросите на Централна Азия, който пожела да остане анонимен.

Това мнение споделя и живеещият в изгнание в Европа бивш премиер на Казахстан Акежан Кажегелдин. Той напомня за спонтанните "земеделски протести" през 2016 година и протестите на многодетните майки, които бяха подкрепени от жени в много казахстански градове. "Тези факти говорят за това, че обществото може да използва своето право на протест, казва Акежан Кажегелдин. В тези условия Нурсултан Назарбаев осъществява кадрови промени в правителството и обявава курс за повишаване на благосъстоянието на населението, отбелязва Пьотр Своик. "Реалната покупателна способност на казахстанците намаляваше значително в последно време. Надигна се и недоволство. Затова Назарбаев сметна за нужно да прекрои държавния бюджет. Включително и с цел повишаване на социалните разходи", казва икономистът.

От какво зависи състоянието на икономиката

Пьотр Своик подчертава, че икономиката на Казахстан е тясно свързана с износа на суровини. "Затова и колебанията, свързани с международната ценова конюнктура, оказват по-силно влияние върху икономическите показатели на Казахстан, отколкото на Русия. Затова и стопанският ръст е по-силен. Икономиката расте в зависимост от вълнообразните колебания на международната конюнктура в петролната и металургична индустрия", допълва икономистът. "Казахстанската икономика е пряко зависима от външната конюнктура. А държавата няма много възможности да ѝ влияе. Тя е принудена да чака подобрение на външната икономическа ситуация. И тъй като казахстанската икономика е свързана с руската, държавата трябва да чака подобрение на икономическата ситуация на първо място в Русия", заключава експертът.