Шведският Шиндлер

Будапеща, 1944 година: докато съюзническите войски настъпват в Нормандия, а Червената армия отвоюва нови територии, Унгария е окупирана от Вермахта. СС-оберщурмбанфюрер Адолф Айхман продължава бруталната депортация на унгарските евреи. Когато Раул Валенберг пристига в унгарската столица, вече са избити 437 хил. мъже, жени и деца.

"Раул Валенберг не е професионален политик, не е военен, нито дипломат. Той е млад мъж, твърдо решен да се постави в услуга на човечеството", казва историкът Улрих Фьолклайн. Раул Валенберг е роден на 4 август 1912 година във фамилия от предприемачи и дипломати. Трябвало да стане банкер, но той нямал нито желание, нито талант за това и започва да учи архитектура в САЩ. Прекъсва следването си и по време на Втората световна война се завръща в Швеция, където започва да върти търговия с деликатеси. При това с успех, благодарение на своя унгарски приятел Калман Лауер.

Много повече от обикновен дипломат

В качеството си на аташе към шведското посолство в Будапеща Валенберг притежава дипломатически имунитет. И той го използва по-най-блестящия начин: купува сгради, които обявява за шведска територия. В тях настанява евреи.

Валенберг подкупва управниците, примамва ги с обещания за огромни кредити и заплашва с политически последици. Младият швед разработва особена система за издаване на шведски паспорти, с които унгарските евреи стават шведски поданици. Той спасява хиляди унгарски евреи от гоненията на Гестапо и СС. "Раул Валенберг действа на всички нива. Той установява контакт с коменданта на Будапеща, преговаря с Айхман, разговаря с германски политически представители в Будапеща. И ги подлага на натиск. Валенберг създава свое собствено разузнаване, с което се опитва да разучи графика на транспортите към лагерите на смъртта. Лично спира влакови композиции за Аушвиц и осуетява масови разстрели, подготвяни от унгарските националисти. "Валенберг е нещо повече от обикновен дипломат - той е мъж с неимоверна смелост", казва историкът Фьолклайн.

Смърт в Москва

Когато съветските войски навлизат в Будапеща, откриват почти 100 хил. оцелели евреи. На 16 януари 1945 година руснаците информират шведското правителство, че вземат под съветска "закрила" Раул Валенберг. "Не знам дали съм техен пленник или гост", шегува се Валенберг, когато за последен път е видян жив. След това следите му се губят.

Първоначално Москва разпространява информацията, че Валенберг е разстрелян от унгарските фашисти. В действителност обаче той е арестуван и откаран в Москва. Обвинението срещу него е за шпионаж в полза на САЩ и сътрудничество с нацистите. "Това се установява от разговори с бивши следователи от НКВД, които са се опитали да вербуват Валенберг за информатор. "Когато сътрудник на съветските тайни служби докладва, че Валенберг е водил директни преговори между германски партийни централи и американските служби, съдбата му вече е била решена", казва Фьолклайн.

На 7 февруари 1957 г. Съветите официално информират шведското правителство, че Раул Валенберг е починал още през 1947 година от сърдечна недостатъчност в затворническата болница на Лубянка. Москва обаче не предоставя никакви доказателства за това. През 1989 г. руското правителство предава на близките му последните лични вещи, между които паспорт, календар и табакера. През 2001 година председателят на президентската комисия за реабилитация Александър Яковлев заявява, че Валенбрег е бил разстрелян. Ясно е само, че Валенберг не е починал от естествена смърт, а е бил убит. Все още обаче не всички документи от руските архиви са достъпни за обществеността. Само те могат да дадат информация колко дълго е живял Валенберг и кой е неговият палач.

Автор. М. Марек, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов