BG Schengen

Александър Андреев, завеждащ българската редакция на ДВ, и Роберт Шварц, ръководител на румънската секция в ДВ, коментират решението.

Александър Андреев пише:

Европа дръпна Шенгенската спирачка за България, при това не само от целесъобразност. Вчерашното „не” изпълнява още две функции: компенсираща и педагогическа.

„Целесъобразност” означава, че особено в момента, когато опасността от бежански вълни заплашително нараства заради събитията в Близкия Изток, България не е готова за Шенген. Най-малкото поради факта, че не е подсигурила на Шенгенско равнище границата си с Турция. Значение има и неизкоренимата корупция в митниците. Вярно, че митническият и граничният контрол са две различни дейности, но въпреки това лошият имидж на българската митница е сериозна преграда към Шенген.

Днес ЕС наказва България да остане отвън и в резултат от собственото си отрезвяване. През 2007 година на вълната на еуфорията България и Румъния бяха приети в Евросъюза с едно политическо решение, без да отговарят на критериите. И днешното решение за Шенген също е политическо. То в някакъв смисъл трябва да коригира предишната грешка. Освен всичко, Шенген остава последният контролен механизъм, чрез който Евросъюзът активно може да въздейства върху България за ускоряване на заспалите реформи. Защото формалният шестмесечен мониторинг, който извършва Брюксел, е най-обикновен книжен тигър.

Отлагането на Шенген за България изпълнява и педагогическа функция. Корупцията в страната, достигаща до най-високите етажи на властта, шумните скандали с подслушването, в които е замесен самият министър-председател, и току-що подновените разследвания по десетки поръчкови убийства – всичко това настройва Евросъюза остро критично към България. Шенгенското „не” в този смисъл звучи и като особено строго предупреждение към София.

В коментара на Роберт Шварц четем:

Късно, но все пак не твърде късно Брюксел дръпна аварийната спирачка, защото проумя безмислеността на мониторинговия процес за България и Румъния след присъединяването им към Евросъюза през 2007. Този мониторинг имаше за цел да осигури усилията за отстраняване на дефицитите в областта на правосъдието, борбата срещу корупцията и организираната престъпност да продължат и след присъединяването към Общността. Ала публикуваните на всеки шест месеца от Европейската комисия критични доклади бяха твърде безобидни, за да доведат до целта.

Нямаше санкции, в Румъния корупцията на най-високо държавно равнище продължава да процъфтява. Дистанционното управление от Брюксел не сработи. Сега ЕС иска да увеличи натиска върху Букурещ. Най-вече Германия и Франция стигнаха до извода, че само конкретните мерки оказват въздействие. Берлин и Париж са по принцип за пълноправно присъединяване на Румъния и България към Шенген, но предупредиха с писмо ЕК, че отварянето на границите на двете страни от средата на 2011 г. би могло да има "тежки последствия за вътрешната сигурност на ЕС." Междувременно и други страни изразиха подобни опасения.

Наистина свързването на политическите критерии на европейския мониторинг с текущия шенгенски процес не са залегнали в договор. Но ЕС трябваше да действа, за да не залага на карта доверието. Румъния бе наказана, защото проигра доверието, гласувано й в аванс и най-малкото забави процеса на реформите в правосъдието си след присъединяването към Общността. Сега Букурещ ще трябва да докаже, че е разбрал подадения му сигнал и най-сетне да допринесе бързо за обещаните реформи. Не е достатъчно демонстративно да бъдат арестувани непосредствено преди решението за Шенген десетки гранични полицаи и митничари, заподозрени в корупция. ЕК очаква улова на "едрите риби" от политиката и икономиката, а в това отношение досега разследванията са доникъде.

Сегашното решение несъмнено има сигнално значение за другите държави в ЕС, както и за страните-кандидати. Предупредителен сигнал, стигащ далеч извън границите на Шенгенското споразумение и възприеман като заплаха за разтърсваната от кризата Общност. Който не си напише домашното навреме, трябва да очаква наказание.

Редактор: Бисерка Рачева