berlusconi rücktritt

Силвио Берлускони беше странна птица, а публичните му изяви бяха истинско шоу. Той умееше да говори така, че да го разбере и най-простият, той поляризираше и ходеше по нервите на държавни глави и премиери. Но ако говорим сериозно, оставката на Берлускони е облекчение за стоящата на ръба на финансовата катастрофа Италия.

Италианците му простиха толкова много грехове

Самовлюбеният италианец, който носеше обувки с високи токове, за да изглежда по-висок, а напоследък беше редовен клиент и на козметичните хирурзи, винаги се изживяваше като човек на народа. И италианците го обичаха. Берлускони беше най-дълго управлявалият министър-председател в следвоенната история на Италия.

Атмосферата започна да се променя едва през последните две години. Берлускони просто прекали. Неговите забежки и секс купони с малолетни проститутки бяха твърде много за италианските избиратели, които иначе му простиха толкова много. Те му простиха, че натъкми законите така, че да се отърве от съдебно преследване; че постави телевизията на практика под свой контрол; че използва високия си пост в полза на своя бизнес. Не италианците обаче, а финансовите пазари го принудиха да подаде оставка.

Когато накрая трябваше да се намери изкупителна жертва за задлъжнялата до уши Италия, Силвио Берлускони беше очевидният кандидат за тази безславна роля. Всичката вина се изля върху него. Всъщност залезът му започна по-рано, защото бивши съратници като Джанфранко Фини и Умберто Боси се отвърнаха от него. На финала управляващата коалиция бе просто развалина.

Иде ерата на "Супер Марио"

Италия е изправена пред огромни проблеми. Задачи, с които ще се захване Марио Монти. На него се пада честта да извърши така необходимите реформи. Уважаваният и в чужбина професор по икономика и бивш еврокомисар, наричан вече "Супер Марио", ще оглави преходното правителство, съставено само от експерти. Дали и колко дълго Монти, който няма никакъв правителствен опит и никаква политическа база, ще успее да се задържи е на този етап въпрос без отговор. Във всеки случай той няма никакво време за губене. Ако иска да предотврати неплатежоспособността на третата най-голяма икономика в еврозоната, Монти трябва да възстанови доверието на пазарите до края на годината.

Важно е да се знае, че възможностите на Италия да се освободи от кредитния капан са много по-големи от тези на Гърция. Италия има мощна индустриална база, сравнително голяма предприемаческа прослойка, редица силни марки и ориентирани към износ фирми. Това, което липсва, е разумна политическа рамка и добро правителствено ръководство.

От "Супер Марио" се очаква извънредно много. Този учтиво-шармантен, но и твърд човек трябва да спаси не само Италия, но и еврозоната. Провалът на Италия ще означава и провал на еврото.