"Щ като щраус": как една книжка разбуни духовете

Кръстоносния поход поведоха два фейсбук-профила (на неизвестните за мен г-н Шкварек и г-жа Зикидис), масово препращани, лайквани и коментирани. Лайтмотивът на народния гняв: как смеят да ни говорят, че даже да илюстрират такива срамни части от човешкото тяло като вагината и нейната ужасна функция да менструира! Ами не знаят ли, че за религията жената в мензис е нечиста, а в традицията на Непал дори я затварят в колиба вън от къщата, докато ѝ мине?

На пръв поглед неоконсерваторите са се хванали да бранят стари табута: до 19-и век е напълно забранено да се говори за женска сексуалност, камо ли за мастурбиране и аборти. От друга страна погледнато обаче може би е точно обратното - самите те опитват да наложат нови табута на българското общество, което отдавна вече е част от модерния свят. Вярно, че по социалистическо време бяха по-свенливи по тези теми, но човешкото тяло беше тяло, не някакво тайнство. С други думи не е съвсем ясно дали искат щраусът да си стои с глава в пясъка или, както ми се струва на мен, го карат да си я заравя тепърва.

Трябва ли да обяснявам на дамите колко сериозен психологически проблем разглежда тази книга? И колко добре е той да се представи спокойно и весело, без срам и вина? Не знам дали някой би оспорил подобно начинание. Впрочем книгата няма общо с учебната програма и не е задължителна за никого - издадена е чрез crowdfunding, т.е. много хора, може би майки на момичета, са решили да дадат по пет лева, защото смятат, че трябва да има такава книга.

Доколкото видях, яростта на алт-райтърите идва първо от това, че темата за женската сексуалност се обсъжда твърде рано. Аз не знам кога трябва да започнат тези разговори, от родителски опит бих казал - преди пубертета, за да не бъде шок за момичето първото кръвотечение - но колко точно, да кажат специалистите.

Другото, което ги вбесява, е проклетата смяна на пола, която те вече привиждат зад всеки ъгъл. Сто пъти го повторихме по време на безумстването около Истанбулската конвенция, въвела понятието "джендър": биологически и културно-социален пол са две различни неща; при огромната част от хората те съвпадат, но има и редки случаи на разминаване. Около нас живеят хора, които не могат да се разпознаят в един от полюсите, които им се предлагат било по анатомични, било по хормонални или психологически причини. Трябва ли да е подготвено детето за среща с подобни хора, около нас? Да ги избием ли, да ги затворим в лагери, за да го предпазим? Или по-добре да говорим за това?

Разбира се, когато омразата избликне, тя се насочва ад хоминем - към правозащитната организация, която стои зад изданието и за която са работили двете авторки Баева и Раева. Зад невинните детски рисунки на момиче с кърваво петно на гащите, изниква демонът Сорос, който цели да засели Европа с мюсюлмани, като за тази цел изкуши хората масово да си сменят пола. Ха-ха, хванаха се либералите - уж защитават правата на жените, а пък я гледай при мюсюлманите жените са безправни!

Не знам дали българското общество има сили да се съпротивлява срещу подобни абсурдни асоциативни вериги, построени върху раздразнение и невежество. Днес поставят под въпрос сексуалното възпитание, утре ще дойде ред на еволюционната теория, както вече правят алт-райтърите в САЩ. Но обърнете внимание на пропагандната хватка тук: като скриеш един проблем, той изчезва. Няма менструация - няма притеснение от женската идентичност на подрастващото момиче. Забраняваме гей-парада, отказваме да говорим за интерсекс и трансджендър хората - и те магически изчезват. Цензурираме историята - и тя се оказва изтъкана от победи и слава... Хайде да не бъдем толкова глупави, а?

Вижте и това видео на ДВ: