Щази и ДС заедно край софрата

„Изумен съм от факта, че доносници на българската Държавна сигурност са назначавани за посланици в страни от Европейския съюз, срещу които са работили в миналото! Българското посолство в Германия също не е изключение от тази скандална практика...”, казва младият германски изследовател Кристофер Неринг. От няколко месеца той стажува в Комисията по досиетата в София, за да завърши дисертацията си за сътрудничеството между Щази, Държавна сигурност и КГБ.

Берлинската стена продължаваше в... България

Сред източногерманците е била популярна "тайната информация", че през България по-лесно се бяга на запад. Естествено, тайната полиция на ГДР, известна като Щази, активно търсела помощ от българските си колеги, за да спре бегълците. Първоначално хрътките на Щази идвали в България само като "сезонни работници", които следват поведението и намеренията на източногерманските летовници край Черно море. По-късно през активния летен сезон агенти на Щази били командировани и по контролно-пропускателните пунктове по западните и южните граници. Там те дебнели дали в потока гастарбайтери между Турция и Западна Германия не се крият и източногермански туристи, които верни западни помагачи снабдявали с фалшиви документи и автомобилни табели.

С годините все повече гедерейци търсят през България пътя към свободата. Ето защо в началото на 80-те години стратезите от Щази решават, че трябва целогодишно да имат свои очи и уши в България. Така в София възниква филиал на източногерманската ДС. "1975-та година била сравнително успешна за източногерманците, бягащи през България. Но какво излиза според данните? В архивите на ДС са регистрирани едва три успешни бягства срещу десетки задържани, ранени или дори убити от българските граничари източногерманци", обобщава младият учен.

"Българския слон - по-малък брат на съветския слон"

Той стига до очаквания извод, че източногерманската Щази и българската ДС много си приличат и изцяло са се метнали на своите "родители" - съветските НКВД и КГБ. Но докато Щази се стреми към по-голяма самостоятелност от "съветските другари", поклоните на ДС към Кремъл стават все по-дълбоки. „В Щази определено са имали самочувствие на по-самостоятелни и далеч по-организирани от българските си колеги. Източногерманската тайна полиция дори смята себе си за втората по сила след машина за следене и репресии в соц-лагера, непосредствено след КГБ”, казва Неринг.

”В края на 80-те години шефът на Щази Ерих Милке дори си позволява директно да критикува ръководството на КГБ, че "не си върши работата”, припомня германският изследовател, който недоумява защо пет години след приемането на българския закон за документите на комунистическите тайни служби все още далеч не всички документи, свързани с дейността на ДС, са предадени на Комисията.

Щази - далеч по-масова организация от ДС

Социалистическите шпиони и агенти си приличат и по друго: много обичат авантата и безделието. (Впрочем, това сякаш важи за тайните служби по цял свят.) Кристофер Неринг бил потресен от цинизма и безсмислието на един документ, който открил в софийските архиви. Трима командировани агенти на Щази наблюдават ваканцията на един източногермански турист в курорта Албена през 1988 г. и най-подробно описват всичко. Титаните на мисълта от берлинската шпионска централа с хирургическа педантичност разказват за срещите и флиртовете на обекта с разни дами в Албена и изготвят нелепи списъщи, подробно изброяващи храните и питиетата, които заподозреният си поръчвал. Включително и в каква последователност са му били поднасяни!

От Неринг научаваме и още нещо много интересно: Щази е далеч по-масова организация от ДС. Докато на 120 души от населението на ГДР са се падали 1 щатен и двама нещастни сътрудника на Щази (т.е. доносници), в комунистическа България съотношениието е било далеч по-скромно: един щатен ДС-сътрудник на около 650 души от населението.