Ще го бъде ли путинизмът?

Възникналото по време на управлението на Горбачов активно руско гражданско общество, борещо се за полагащите му се свободи, изчезна твърде бързо. Предизвикателствата на оцеляването след разпада на СССР принудиха повечето руснаци да се концентрират върху делничните потребности на семействата си. И се установи апатия. Така че Владимир Путин дойде на власт в изключително удобен за всеки управник момент - момент, в който хората бяха кротки.

Поколението на безстрашните

Путин мъдро обвърза тази апатия с първите кълнове на постсъветския икономически растеж, за да сключи нов обществен договор: той обеща да се погрижи за повишаване на жизнения стандарт, ако насреща руснаците се съгласят да приемат значителните ограничения на конституционните им права.

Доскоро и двете страни се придържаха към този договор, но покрай глобалната финансова криза Кремъл спря да изпълнява своята част от негласно поетите ангажименти. Респективно - има нужда от нов обществен договор, най-вече поради това, че в политическия живот вече се намесва едно ново постсъветско поколение - поколение, което не е отровено от страха, насаден от държавния терор по време на Съветския съюз.

В последните десет години Путин и антуражът му бяха "затегнали бурмите", не допускайки никаква съпротива срещу неконтролираните им властови амбиции. От целия спектър граждански и политически права на руснаците им остана само едно - да пътуват. Но ето, че сега младото поколение започва съзнателна борба срещу безправието. Тези хора имат съвсем друга представа за жизнения стандарт и затова претенциите им са по-големи. Много от тях са били в чужбина, а всички са гледали чуждите филми, в които хората с техния социален ранг на Запад водят много по-добър живот.

Борбата за възстановяване на конституционните права в Русия бе усетена от широката общественост за първи път през 2009 година. Тогава на един московски площад демонстрантите настояха за спазването на член 31, който регламентира правото на мирни събирания. Това "Движение 31" се разшири бързо и преди два месеца проведе едновременни демонстрации в Москва и още 48 града.

Когато народът проговори...

Подобни демонстрации е имало и в миналото, но тогава протестите бяха "само" срещу повишаването на наемите или срещу таксите за общественото осигуряване. А искането за спазването на член 31 е напълно разбираемо: за обикновените граждани, които нито имат достъп до медиите, нито личен контакт с властите, тези протести са възможност да привлекат вниманието на функционерите към техните желания и предложения.

Има и други индикации за нарастващия граждански ангажимент - най-вече в интернет, където Кремъл не може да се меси така, както в другите медии. Гражданите започват да използват интернет за самоорганизация. А властите въпреки променените условия продължават да реагират със същите стари методи: потискане, сплашване, подвеждащи информации. Но във връзка с предстоящите през декември 2011 година парламентарни избори и президентските през март 2012-та официалните кръгове проявяват голямо безпокойство спрямо нарастващата гражданска активност.