Ще дишаме ли по-чист въздух?

Вследствие на замърсения въздух много хора страдат от астма, хроничен бронхит, а здравните каси имат допълнителни разходи за милиарди. Експерти от правителствата на страните от ЕС, от индустрията и екологичните сдружения търсят решения за подобряване на екологичните стандарти и за по-добра защита на здравето на гражданите. В Брюскел се обсъжда и въвеждането на модерни технологии за ограничаване на вредните газове в индустрията. В т.нар. комисия по комотология се обсъждат и възможностите за въвеждане на нови екологични стандарти. Процедурата обаче е твърде мудна и непрозрачна. Не на последно място и поради това, че индустриалното лоби се бори упорито за своите интереси. Сега обаче експертите от 27-те страни членки на ЕС постигнаха единодушие по законопроект за подобряване на техническите стандарти в големите горивни инсталации. Законопроектът постановявя колко отрови могат да бълват в атмосферата общо 55 000 индустриални инсталации в Европа след 2021 година. Става дума преди всичко за живачни емисии, фин прах, серен двуокис и въглероден двуокис. Законопроектът регулира и изключенията, и преходните периоди, валидни в ЕС.

Въздухът ще става по-чист

"Ние смятаме за голям напредък факта, че за всички европейски държави се утвърждават емисионни изисквания за големите горивни инсталации. Това означава, че всички страни-членки трябва първо да заложат амбициозни горни граници на вредните емисии, при това съобразени с високия технологичен напредък", казва говорителката на германското министерство на екологията Нина Ветер. Екологичните сдружения и сдруженията в здравеопазването оценяват положително постигнатия компромис. "Въпреки че в техническо отношение може да се желае още много, новите горни граници на ЕС за изхвърляните вредни емисии, означават по-чист въздух за Европа", казва Кристиан Шайбле от европейския екологичен офис в Брюксел.

Спор за вредните емисии от ТЕЦ

Оспорвани се преди всичко допустимите горни граници за изхвърляните вредни газове от ТЕЦ. 280-те действащи ТЕЦ в ЕС са най-големите замърсители на атмосферата със серен двуокис и силно отровния живак и втори по големина замърсител с въглероден двуокис след транспорта.

Каменовъгланата индустрия се бори преди всичко за възможно по-ниски гранични стойности на изхвърляния в атмосферата живак след 2021 година и намира подкрепа сред германските политици. "Разбирам загрижеността във връзка с ограничаването на вредните емисии за живак", пише държавният секретар от министерството на икономиката Матиас Махниг до концерна RWE. И обещава допустимите стойности да бъдат максимално съобразени с предписанията на ЕС. 

Германското правителство се застъпва за по-високи граници на изхвърляния в атмосферата въглероден двуокис при електроснабдяването от ТЕЦ и иска да повиши предложената от ЕС горна граница от 175 милиграма за куб.метър въздух с още 15 милиграма. Предвид на предстоящия отказ от въглищата правителството иска да щади енергийните концерни. "Трябва по-скоро да проведем дискусия за това дали все още искаме да модернизираме тези инсталации", казва експертът от германската екологична служба Ролф Бекерс в интервю за Зюддойче цайтунг". Екологичните сдружения смятат отклоненията от горните допустими граници за опасни и ненужни. "Предвидените горни граници влизат в сила едва през 2021 година. Освен това съществуват преходни периоди и изключения. И те не пречат на отказа от каменни въглища", казва Кристиан Шайбле в разговор с ДВ.

"Правителството защитава отровните ТЕЦ-ове, вместо да защитава гражданите. То торпилира резултатите от тригодишните преговори и превръща европейските процеси в макулатура", оплаква се Вивиан Радац от екологичната организация WWF. Тина Льофелзенд от германското Сдружение за околна среда и опазване на природата залага на гласовете на другите страни-членки на ЕС. "Те трябва да действат за благото на всички европейци и да разубедят германското правителство", изтъква тя.