Ще има ли възмездие за военните престъпления в Босна и Херцеговина?

“Бях войник в Босна точно по времето на сръбската окупация на Сараево. Това бе най-тежкият момент в живота ми. След това започнах да се замислям повече за нещата от живота, като търсенето на справедливост, за живота и смъртта, за смисъла на живота и за това, защо има толкова много насилие. Всичко това доведе дотам, че след войната започнах да се занимавам със защитата на мира.”

Аднан Хасанбегович днес работи в неправителствената организация “Център за мирна дейност” в Сараево. С това той се надява да даде своя принос за утвърждаването на мира и стабилността в Босна и Херцеговина. Шансовете за това изглеждат по-добри отколкото в други конфликтни райони. Още пред 1993 година, т.е. още докато бушуваше войната в Босна, в Хага беше създаден Международен военен трибунал за търсенето на отговорност от извършителите на военни престъпления. Мерта Елизабет Рен е бивша специална пратеничка на ООН в Босна и Херцеговина:

“Понякога се питам, защо е толкова важно хора като Караджич или Младич да бъдат изправени пред съда в Хага? Но когато разговаряте с жени от Сребреница разбирате, колко мъка е насъбрана у тях. Те смятат, че са изоставени и никой не го е грижа за тяхната болка. За тези хора е много важно да възтържествува справедливостта, за да могат да вървят напред и да направят усилие за помирение.”

Експертите са единодушни, че без изясняването на истината за миналото в нито една страна не може да има траен мир. Със създаването на Хагския трибунал беше създаден един важен инструмент в тази посока, при това далеч не само за престъпленията, вършени в Босна и Херцеговина, казва главният прокурор на Международния наказателен съд Луис Морено-Окампо:

“С трибуналите за престъпленията в Босна и в Руанда беше създаден един нов инструмент. В тях се търси отговорност от едни от най-големите престъпници и диктатори. Така тези международни съдилища допринесоха за утвърждаването на траен мир и за създаването на постоянен наказателен съд.”

Справедливост се налага трудно, тъй като се извършва огромен брой военни престъпления. Рафик Ходжич е говорител на Международния трибунал за босна и Херцеговина:

“Обществеността беше шокирана от информациите за хиляди убити и за хиляди изнасилени жени. В страните от бивша Югославия, и в частност в Босна и Херцеговина, все още има много работа. И когато Международният съд преустанови своята дейност трябва да съществуват гаранции, че неговата работа ще бъде продължена от национални съдилища.”

Независимо, че съществуват добри изгледи за изясняване на истината, хората в Босна и Херцеговина избягват темата за войната. Краят и беше сложен с мирното споразумение от Дейтън преди 12 години, но все още много хора са травматизирани. За тях войната все още не е приключила. Много босненски мюсюлмани и хървати продължават да смятат за несправедливи Дейтънските договорености, защото те разделиха на две страната им. Местните политици все още не са готови да преодолеят това разделение и да намерят друг начин. Има обаче още една много съществена причина за нежеланието на хората, да говорят за войната – бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич и техният военен началник ген. Радко Младич продължават да са на свобода, укривайки се от правосъдието. За говорителя на Хагския военен трибунал Рафик Ходжич това е най-съществената отправна точка, при това далеч не само за Босна и Херцеговина:

“Ако е не бъдат задържани и изпратени в Хага, това ще бъде тежък удар не само за военния трибунал но и за цялото международно правосъдие. Защото това са основните виновници за най-тежките престъпления в най-новата човешка история. Ако от тях не бъде потърсена отговорност, това наистина ще представлява тежък удар за трибунала и за международната общност.”

Аднан Хасанбегович не вярва, че всички виновници ще получат справедливо възмездие, защото хиляди са били замесени във военни пре9стъпления, а досега едва няколкостотин са били изправени над съд:

“Въпреки това смятам за изключително важна работата на съда. Защото те правят така, че виновниците да не могат да спят спокойно. Те могат да постъпят като Караджич и Младич – да си издълбаят някъде една дупка и да се крият в нея.”

Войната разби живота на мнозина жертви, а защитниците на мира като Хасанбегович, Ходжич и много други работят за това, да бъде сложен край на несигурността, омразата и насилието. Това е един дълъг и труден път, който обаче няма алтернатива.