Ще има ли поврат в отношенията между Израел и палестинците?

Израелското правителство изрази задоволство от решението на т.н. Близкоизточен квартет (САЩ, ЕС, ООН и Русия) за продължаване на първо време на бойкота срещу палестинската автономна власт. Но то май не е изчело докрай текста на решението. Защото по-нататък в него се казва, че за новото палестинско правителство ще бъде съдено не само по състава и програмата му, а и по бъдещата му политика. Квартетът иска от палестинския президент Абас и израелския премиер Олмерт да очертаят переспектива за прекратяване на двустранния конфликт.

Има опасност израелското правителство да пропусне един реален шанс и да се окаже в изолация. Премиерът Олмерт отново повтори, че Израел бил готов на “значителни, болезнени и трудни отстъпки” – но той явно не желае да използва шанса, открил се със съставянето на новото палестинско правителство, включващо и независими политици на ключови позиции.

Мнозина смятат, че новото правителство на националното единство не само че не отслабва, а напротив укрепва още повече позициите на Абас: сега той има свои хора в кабинета и затова е по-атрактивен като партньор за преговори. Въпреки съпротивата на Хамас той успя например да наложи за нов ръководител на Съвета за национална сигурност уважавания от американците политик Дахлан.

Освен това палестинското правителство е отроче на споразумението от Мека, с което се сложи край на кървавия конфликт между Хамас и Фатах. Упоритият ангажимент на саудитското ръководство се подкрепя от всички, от Берлин до Вашингтон. Риад успя не само да съдейства за установяването на едно наистина крехко примирие между Фатах и Хамас; саудитите отпускат сега и пари с надежда, че новият кабинет ще просъществува поне една година.

От саудитска гледна точка това правителство пасва отлично и на саудитския мирен план от 2002, който Израел отхвърли навремето, а сега намира за “интересен”. Единствената точка в плана, която е наприемлива за Израел, но която бе наложена навремето не от Риад, а от Сирия, Ливан и палестинците, засяга искането за завръщане на всички бежанци също и в Израел.

Щом Израел намира сега саудитската инициатива за “интересна”, защо тази оценка да не важи и за новото палестинско правителство? Риад иска да накара Хамас да приеме решението за създаване на две независими държави, палестинска и израелска, да признае правото на съществуване на Израел и да се откаже от насилието. Както се разбира, саудитите визират и размяна на пленници, включваща освобождаването на отвлечения миналото лято в Ивицата Газа израелски войник. Защо на Олмерт му е така трудно да даде шанс на Абас и неговия кабинет, още повече, че това иска и Западът?