Ще оставят ли Гърция да падне?

В Гърция от години се повтаря един и същ сценарий: на задлъжнялата страна редовно ѝ свършват парите, държавният банкрут и напускането на еврозоната са все така вероятни, а гръцкото правителство и страните-донори продължават да се заплашват, да си падат на колене, да се карат. И какво се случва накрая? На Гърция ѝ отпускат пари и страната изглежда спасена.

За последен път тази сцена се разигра през лятото на 2015 година, когато Атина получи своя трети спасителен пакет на стойност 86 милиарда евро. Действието на тази програма продължава до 2018 година, но отделните траншове се изплащат само ако страната изпълнява условията за финансиране, т.е. ако продължава курса на икономии и реформи. И точно тук нещата издишат. Това лято Гърция би трябвало да върне стари дългове на стойност над 6 милиарда евро. Но тя може да извърши тези плащания само ако получи нови заеми. Което обаче този път е повече от несигурно.

Днес всичко е по-различно

Днес две неща са по-различни от преди. Международният валутен фонд (МВФ) не участва в третия спасителен пакет за Гърция, защото смята, че дълговете са непоносимо бреме за страната. За да се включи във финансирането, МВФ настоява някой да отнеме част от задълженията на закъсалата страна. А това могат да направят само другите страни от еврозоната.

Така стигаме до втората разлика: днес политическият климат в Европа е много променен. Десният популизъм на Стария континент се намира във възход, издигат се лозунги против ЕС и еврото. В няколко от по-големите страни-членки на Общността предстоят избори: във Франция например, чиято крайнодясна кандидатка за президент Марин льо Пен иска да извади страната от еврозоната, или в Германия, където много хора си мислят, че германското правителство е наляло твърде много пари на данъкоплатците в гръцката каца без дъно. "Преди изборите във Франция и Германия не можем да очакваме никакви решения за Гърция", убеден е икономистът Маркус Вил от университета в Санкт Гален, Швейцария.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле демонстрира боен дух. В едно от най-гледаните политически телевизионни предавания в Германия той каза, че ако Гърция не продължи икономиите и реформите, оставането ѝ в еврозоната не е сигурно. "Гърция има жизнен стандарт, който не може да си позволи", каза още той. Холандският вестник "De Volkskrant" пък още отсега настоява за изключване на Гърция от еврозоната: "И без това са загубени отпуснатите на страната пари, а на избирателите ще им бъде по-лесно да преглътнат временното излизане на Гърция от еврозоната".

Без ново опрощаване няма да стане

Бившият президент на ЕП и кандидат на германските социалдемократи за канцлер Мартин Шулц обаче е на друго мнение. Той предупреждава, че темата Грекзит може да разедини Европа. "Такъв интерес могат да имат Марин льо Пен или Доналд Тръмп, но не и Германия и ЕС", уверява Шулц. Шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер пък похвали Атина за усилията в реформите. "Нито една друга страна не е постигнала по-големи успехи в конкурентоспособността от Гърция", заяви той в интервю за "Дойчландфунк".

Тези думи със сигурност са се харесали на левия гръцки премиер Алексис Ципрас. Впрочем той поиска от германската канцлерка Ангела Меркел да озапти финансовия си министър Шойбле, който се държал твърде агресивно спрямо Гърция. Само че не само Шойбле очаква повече от Гърция. И други страни-донори настояват за повече успехи - например за 3,5% бюджетен излишък след обслужването на дълговите плащания. Според премиера Ципрас, това е невъзможно. На същото мнение е и лидерът на гръцката опозиция Мицотакис: "Почти няма да откриете експерт, който да смята, че това е постижимо", казва той. Според него, всичко над два процента излишък е нереалистично.

Швейцарският икономист Маркус Вил смята, че Гърция трябва да продължи да извършва още реформи, например по отношение на пенсиите. Той обаче е убеден, че без ново опрощаване на дълговете страната не може да се върне на пътя на растежа. И много други експерти виждат нещата по същия начин, не само тези от МВФ. Може би дори и финансовите министри на Германия, Холандия и Франция си го мислят. Само че преди изборите те не могат да си позволят да го кажат.