Ще се прегърнат ли отново Анкара и Москва?

Оказва се, че не само Европейският съюз има нужда от подкрепата на Турция. Очевидно същото важи и за Русия, се убеждаваме постоянно, откакто двете страни са в конфликт помежду си. Този конфликт усложни максимално живота не само на руските дипломати и бизнесмени, но и на редовите жители на Кримския полуостров, които останаха без евтините турски стоки. Сега Москва е изправена пред въпроса как да се помири с Анкара и едновременно да даде на турците да разберат, че Кремъл не е забравил техния "нож в гърба"?

Опорните точки

Още не се беше разпространила новината, че Владимир Путин изтегля руските войски от Сирия, и ето че Турция започна да получава недвусмислени знаци, че Москва е готова да се помири с нея. Чу се например, че е възможно да бъде реанимиран проектът за газопровод "Турски поток", след като преди това той беше замразен за неопределено време. Без никакви обяснения руските власти възстановиха лицензите на турските туроператори, които им бяха отнети след свалянето на руския бомбардировач край турската граница.

Кремъл е свикнал да работи на принципа на моркова и тоягата. Затова в Москва отново заговориха за необходимостта от извинение от турска страна за гибелта на руския летец. И това не е някакъв каприз на руското ръководство, тъй като и в руското общество има подобни очаквания, създадени от масираната руска пропагандна кампания. Съгласно допитване на Общоруския център за проучване на общественото мнение /ВЦИОМ/, само до преди няколко седмици мнозинството руснаци са смятали, че от разрива в отношенията ще пострадат най-много турците. Две трети от анкетираните са казали, че санкциите не бива да бъдат вдигани, а трима от всеки четирима анкетирани искат Анкара да се извини.

Всъщност не бива да отдаваме прекалено голямо значение на подобни нагласи. Русия така и ли иначе има нужда от Турция. На първо място - за да може с нейна помощ да разцепва ЕС. И на второ място - заради ролята на Турция на доставчик на стоки за широка употреба, а през лятото - и на пресни плодове и зеленчуци за Крим.

Не бива да забравяме, че това лято ще бъде първото за Крим без евтините плодове и зеленчуци от Южна Украйна. А жителите на Крим не са свикнали да се хранят с "гумени" домати, както московчаните. На дневен ред е и политическият въпрос за блокадата на полуострова. Турските фериботи и чартъри бяха фактор не само в регионалната икономика, но и в международната политика.

Политически дуел

В Кремъл са уверени, че турците също не са против възстановяването на отношенията. Войната в Сирия е само едната страна на медала. Икономическите загуби от разрива в отношенията с Русия се оказаха доста по-чувствителни. Всяка година в Турция пристигаха 3,5 милиона руски туристи. И макар собствениците на хотели и, като цяло, избирателите в туристическите райони да не гласуват за президента Ердоган, той не може да си затваря очите за сериозните икономически загуби.

Но по-важен тук е личностният фактор. Защото в случая не става дума толкова за конфликт между две страни, колкото за дуел между двама авторитарни политици - Ердоган и Путин. Рейтингът и на двамата зависи много от външнополитическите им успехи. И двамата са зависими от подкрепата на собственото население и не искат да я загубят. И накрая - нито единият, нито другият са склонни да правят компромиси.

Вследствие на всичко това, обективните интереси на двете страни се натъкват на непреодолимата преграда от амбициите на двамата президенти. А пък някои западни политици само подклаждат огъня, като например изказването на бившия френски президент Никола Саркози, че Турция нямала място в Европа, и че Русия била много по-европейска държава от нея.

Предстои ли затопляне?

При тези обстоятелства едва ли може да се очаква бързо и пълно руско-турско помирение. По-скоро можем да си представим някакви по-малки стъпки в тази посока. Газопроводът "Турски поток" ще си остане в безтегловно състояние, а Анкара и Москва няма да отворят общ дипломатически фронт срещу ЕС. Затова пък Русия постепенно ще отменя санкциите срещу турския бизнес. А турските фериботи отново ще започнат да акостират в кримските пристанища, без да обръщат внимание на критиките от Украйна.

И този лош мир ще продължи дотогава, докато Ердоган и Путин не се договорят за нова среща помежду си, на която да изчистят всички противоречия, дължащи се на техните лични амбиции.

*Иван Преображенский е кандидат на политическите науки, експерт по въпросите на Централна и Източна Европа и политически наблюдател на редица медии