Щъкане на мишки

Двама гласовити, остроумни и чепати европейски политици излизат на битка срещу така наречените национални елити и срещу егоизма на националните политици. Странното е, че в една лодка са седнали лидерите на партии, които обикновено са доста враждебни една към друга: либералът Ги Верхофстад и „зеленият” Даниел Кон-Бендит - френско-германски политик, известен още с прозвището си „Червения Дани”.

В своя манифест „За Европа!” лидерът на либералите в Европарламента белгиецът Ги Верхофстад и лидерът на Зелените Даниел Кон-Бендит призовават европейците да направят големия скок към обща държава със свое гражданство, армия, данъчни власти и облигации. Според двамата политици, които се славят с острия си език, досегашната политика на ЕС за преборване на кризата била като „щъкане на мишки” и нямала шанс да убеди нито гражданите, нито прословутите пазари. А срине ли се еврото, ще се срине и ЕС, твърдят авторите.

За гърците - безплатно

Манифестът на двамата се е побрал само на 70 страници, но затова пък звучи със силен, автентичен глас и се обръща директно към европейците. По време на представянето му публиката отчетливо почувства за какво става дума: Верхофстад говореше на двата си „родни” езика - френски и холандски, а Кон-Бендит - на френски и немски. Двамата минаваха понякога и на английски - отлична метафора за шаренията на ЕС. Манифестът, впрочем, вече излезе на шест езика, подготвят се преводи и на още. В Гърция ще го раздават безплатно, в Германия струва 8 евро. Текстът възникнал в пристъп на ярост, признава Верхофстад. Ярост, от която двамата политици били обзети симултанно. Ярост заради глупавия начин, по който европейците се борят срещу кризата.

„Егоизмът на страните-членки”, пишат авторите, „е същинската причина за кризата.” Няма как да оперираш с обща валута, без да направиш от Евросъюза едно цяло - това е противоречие, то е невъзможно. Тъй че в момента или трябва да се основе федерална европейска държава, или Евросъюзът ще се разпадне на 27 отломки. Тези 27 държавици ще бъдат съвършено безпомощни пред лицето на империи като Китай, Индия, Русия или Америка и, естествено, няма да съумеят да защитават интересите си. В глобализирания свят отделните национални държави не са в състояние нито да решават съществените проблеми, нито да се грижат за собственото си добруване. Как една незначителна държавица може да се справи с такива предизвикателства като демографската криза, промяната в климата, защитата на човешките права и демокрацията, зависимостта от фосилни горива - с основание питат авторите.

Кой не иска федерална Европа?

Либералът Верхофстад и „червено-зеленият” Дани вярват, че Еврокомисията трябва да се преобразува в истинско европейско правителство със съответните министерства и министри, което да произнася решителната дума по въпросите на икономическата, бюджетната и финансовата политика. Това правителство ще се контролира от Европейски парламент, който притежава своя собствена законодателна инициатива. Авторите остро атакуват националните държави и всесилния Съвет на ЕС, които ужасно се боят да не изгубят част от властта си и яко удрят спирачката на федерална Европа.

Кон-Бендит и Верхофстад с видимо удоволствие нападат и други носители на демодирани, архаични и вредни възгледи. Националистите и популистите, пишат те, защитават някаква тъй наречена „национална идентичност”, но това е заблуда. Идентичността не е нещо фиксирано, тя притежава много лица: „В Антверпен съм гентчанин, в Брюксел - фламандец, в Париж съм белгиец, в Америка съм европеец, а в Киншаса съм бял”, онагледи го с пример Верхофстад.

Двамата автори атакуват и така наречените „национални елити”, които пречат на хората да развият своята постнационална идентичност. Всъщност финансовите пазари отдавна вече са подкопали суверенитета на националните държави, така че онези, които вярват в този суверенитет, са просто наивни хора. В утрешния свят националните политици тъй или иначе няма да имат думата, прогнозират жлъчно двамата политици.

АГ, ДПА, ФР, НЦЦ, ФАЦ, А. Андреев; Редактор: Е. Лилов