Japan Tsunami Flüchtlinge

Огромна опашка за храна в лагер в засегнатия регион в североизточна Япония. Хората са дисциплинирани и търпеливо чакат реда си. Когато канчето им се напълни, те се отблагодаряват с дълбок поклон.

Два пъти дневно в този лагер се раздава малко ориз, в останалото време хората седят на пода на една спортна зала и чакат помощ. "Сега е доста по-добре, отколкото преди няколко дни", разказва една жена. Веднага след катастрофата тя е разполагала само с парче шоколад, на следващия ден е изяла един банан, а на третия само една бисквита. С оглед на това сегашните две дажби от ориз са направо празник.

Апокалиптични краски

Седмица след катастрофата помощта продължава да идва с мравешко темпо. Липсват камиони и леки коли, които да транспортират и без това недостатъчното количество провизии, а за тях пък липсва гориво. Като прибавим и студовете, картината придобива апокалиптични краски.

90 000 души участват в спасителните акции, помощта пристига главно по въздуха. И докато местните власти постигат известен напредък в поправянето на улици, пристанища и аерогари, ситуацията в болниците остава критична. И тук липсват храна и медикаменти. На някои места лекарите не са спали от дни.

"Хората умират ог глад и имат нужда от нашата помощ. Ние искаме да им помогнем, но просто не можем, защото не разполагаме с достатъчно храна", казва един японски лекар.

Завишени нива на радиация в храната?

В цялата страна се увеличава броят на доброволците, които искат да помогнат с каквото могат. Особено активен е град Кобе, пострадал тежко от земетресението през 1995 година. Там хората знаят какво е да си жертва на подобна катастрофа. Хиляди кашони с хранителни продукти, одеяла и дрехи, а също и лекарства пътуват от Кобе към тежкозасегнатите североизточни региони на страната.

Междувременно правителственият говорител Юкио Едано съобщи, че са открити завишени нива на радиация в мляко и спанак в японските префектури Фукушима и Ибараки, близо до авариралата атомна електроцентрала.

Автор: Б. Гроскопф, Е. Видински/Редактор: М. Илчева